За лудите и свещените крави

Какво е общото между първите страници на българските централни всекидневници?
– Датата и рекламата на „Лукойл”.
Ако не вярвате, погледнете коя да е будка за вестници – заглавията и оформлението са различни, но неизменно присъства червеното квадратче, в което с латински букви е изписано LUK.
Разбира се, няма нищо лошо дадена компания да рекламира в колкото медии си поиска, а, щом може да си го позволи – и във всички. Лошото е друго - у нас рекламодателите купуват не просто рекламно място в печатните и, съответно, рекламно време в електронните медии, те са със съзнанието, че купуват самите медии.
Тази вероятно е причината в българските средства за масова информация да няма критични публикации за няколко компании и бизнесмени.
Според журналиста Иван Бакалов от e-vestnik.bg това са “Лукойл”, “МТел”, винпром “Пещера”, едрите бизнесмени Христо Ковачки и Васил Божков. Те просто са рекламодатели във всички големи медии, а както казваше една бивша моя началничка – „рекламодателите са свещени крави”.
В подкрепа на тази констатация говори и циничният коментар на специалиста по PR проф. Здравко Райков пред Агенция „Фокус”.
„В условията на капитализма уволнението на Георги Коритаров е съвсем логично, твърди Райков. Логично е, защото този, който е собственик на медията, не е толкова луд, за да изтърве един рекламодател от типа на „Лукойл” и да се конфронтира с него. Такива луди няма, а коритаровци – много”.
Прав е професорът – такива луди няма. Ако имаше, България едва ли щеше да се нарежда на последно място по свобода на словото в ЕС и да изостава дори от Косово.
Не мога, разбира се, да съм сигурен, че уволненият водещ е невинен. Коритаров е добър журналист, но не е безспорна личност. Само че къде остана презумпцията за невинност?
Да си журналист означава да засягаш интереси. Добрата журналистика е критична, лошата е подмазваческа. И е съвсем логично онзи, чийто интереси са засегнати, да се опита на свой ред да дискредитира дискредитиращия го. В това също няма нищо лошо, стига дебатът и от двете страни да се води с доказателства.
В случая с уволнението на Коритаров не видяхме такива. Ако е имало изнудване, от „Лукойл” е трябвало да сигнализират компетентните органи, тъй като това е престъпление, предвидено в наказателния кодекс. Ако пък са преценили, че това, което прави водещият не е незаконно, а само неетично, е можело да опишат случая в медиите и така да бъдат възмездени морално. Вместо това от компанията предпочетоха да окажат директен натиск върху ръководството на „Нова телевизия” за уволнението на журналиста, а след това да благодарят на медията за реакцията.
Навремето партийните другари постъпваха по абсолютно същия начин – звъняха по редакциите и настояваха за уволнението на „провинили” се журналисти.
Ако перифразираме професор Райков – в условията на комунизма това си беше съвсем нормално. Кой редактор бе толкова луд да се конфронтира с партията, която го хранеше? Но тогава луди все пак се намираха и точно благодарение на тях нацията съхрани поне отчасти морала си.
Да се надяваме, че ги има и днес, защото както казва бай Марко от „Под игото”: „Лудите, лудите, те да са живи!"